Жестокостите спрямо арменския народ извършени от правителството на Османската империя по време на Първата световна война са наречени Арменски Геноцид. Геноцид е организирано избиване на определена маса хора с цел прекратяване на тяхното съществуване. Поради обхвата си, геноцида изисква централизирано планиране и механизми за осъществяването му. Само правителство има възможност да осъществи такава схема на унищожение. Арменския геноцид е планиран и ръководен от правителството на Турция срещу целия арменски народ в границите на Османската империя. Той се осъществява по време на Първата световна война, през 1915 - 1918 г. Арменците са били отвличани, депортирани, изтезавани и избивани. Голяма част от тях насилствено са изселени от Армения и Анатолия към пустинните земи на Сирия, за да загинат от умора и глад. Много арменци систематично са избивани из цялата Османска империя. Жени и деца са отвличани и жестоко малтретирани. Цялото имущество на арменския народ е иззето. През 1920-1923 г. жестокостите са подновени и оцелелите арменци стават обект на следващите кланета. Преди конвенцията на геноцида да бъде приета, арменския геноцид е обсъждан от международната общност като престъпление срещу човечеството.
Около милион и половина арменци са унищожени в периода 1915 – 1923 г. Около два милиона арменци са живеели в границите на Османската империя по време на Първата световна война. Над един милион са изгонени от земите си през 1915 г. Стотици хиляди арменци са обявени за загинали по време на войната. Много други загиват от глад, изтощение и епидемии в концентрационните лагери. Арменците живеещи в покрайнините на Османската империя успяват да избегнат трагичната съдба на своите сънародници намиращи се в централната част на Турция. Десетки хиляди преминават границите на Русия и водят несигурно съществуване като бежанци. Мнозинството арменци от Константинопол, столицата на Османската империя, са депортирани. През 1918 г. управлението на Комитета за обединение и прогрес се възползва от войната в Кавказ, където приблизително 1 800 000 арменци живеят под руска власт. Османците стремително напредват през Източна Армения и Азербайджан, където извършват систематични кланета. Гоненията и избиванията осъществени от турските националисти в периода 1920 – 1922 г. са добавени към десетките хиляди жертви от войната. През 1923 г. арменското население е заличено от земите на Мала Азия и историческа Западна Армения. Цялостно е унищожението на арменската общност в тази част на света.
Решението да се осъществи геноцид спрямо арменския народ е взето от властващата политическа партия в Османската империя - Комитет за обединение и прогрес, известна още като Млади турци. Три личности от тази партия контролират правителството: Мехмед Талаат, министър на вътрешните работи през 1915 г. и министър председател през 1917 г.; Исмаил Енвер, военен министър; Анмед Джемал, военноморски министър и главнокомандващ военните части на Сирия. Те си поделят властта, назначават членове от партията си на високи правителствени постове и възлагат на войсковите части да осъществят Арменския Геноцид. Създава се и секретна войскова част, наречена Специален отряд. Нейната основна цел е да реализира масовите кланета на арменския народ. Освен това идеологисти като Зия Гокалп, член на Комитета за обединение и прогрес, разпространяват в медиите идеята за пантюркизъм - създаване на нова империя разпростираща се от Анатолия до Централна Азия, чието население ще е изцяло турско. Така се разпространява секретния план на Комитета за обединение и прогрес за ликвидирането на арменците в границите на Османската империя. Водачи и членове на Комитета за обединение и прогрес, важни фигури от военното османско правителство и много местни управници са отговорни за жестокостите спрямо арменците в края на войната. Изтезанията и кланетата на арменците през 1920-1923 г. се осъществяват от турски националисти, които представят ново политическо движение противопоставящо се на Комитета за обединение и прогрес, но споделящо обща идеология за етнически подбор.
В навечерието на 24 април 1915 г., Османското правителство арестува над 200 арменски поети, интелектуалци, религиозни и политически водачи в Константинопол. Малко по-късно са задържани още стотици. Всички те са изпратени в затвори във вътрешността на Анатолия, където повечето са незабавно екзекутирани. Управлението на Младите турци обстойно планира Арменския Геноцид. Докладите предавани от западните войскови части касаещи се за извършените жестокости срещу арменското население са отсявани през първите месеци на 1915 г. Военния министър действа по правителствения план за обезоръжаването на арменците в османската армия, редуцира ги в отделен батальон действащ при условия равностойни с робство. Лишаването от права и методичното намаляване на арменското мъжко население, както и арестуването и екзекутирането на арменските водачи, бележи първоначалния период от арменския геноцид. Тези действия се извършват под закрилата на информационно затъмнение на отчетите от войната, като по този начин правителството тайно прилага плана си за ликвидиране на арменското население. Това е причината да не бъдат забелязани намеренията на управлението на Младите турци преди арестите от 24 април. Сред арестуваните хора от тази нощ са и много важни публични личности от арменската общност в столицата на Османската империя. Тяхната смърт предвещава убийството на древна цивилизация. 24 Април се отбелязва като дата на която се разкрива плановете за Арменския Геноцид.
Powered by KABOX